Разходка от Амбълсайд до Уиндърмийр

Времето е студено, облачно и дъждовно и аз реших, че не е подходящо за изкачване някъде на високо. Планът ми беше да отида до съседното градче, Уиндърмиийр, по един от най-директните пътища, който избягва главния път и да посетя кафе, в което един приятел наскоро започна да работи за да им изпробвам сладкишите.

Уиндърмийр е едно от най-големите градчета в Лейк Дистрикт и въпреки, че е съседното градче на Амбълсайд, аз досега не съм ходил пеша до там по този път. Защо? Защото съм наблягъл на по-дълги преходи до по-високи места, но последната година започнах да ходя и по тези по-достъпни пътеки и колко очарователни са те!

Витрина на магазин, който се намира отсреща на сградата, в която живея. Оттук имамдве ризи с мотиви на цветя.

Градинка по главния път на Амбълсайд

---

След като дойде края на Амбълсайд откъм пристанището, пътя поема по хълма нагоре по пътека, която се нарича "пътека на високите дървета".

Срещнахме погледи с една сърничка по едно от разклоненията на пътеката, реших да се върна назад за да не я изплаша.

---

Пътеката се изкачва и започват да се откриват панорамни гледки към езерото Уиндърмиийр.

Езерото Уиндермиийр и спа хотел в подножието с малко пристанище

Пътеката минава през двора на тази ферма - бялата мазилка със зелените акценти ми направи силно впечатление

---

Слизайки от фермата прекосявам малка рекичка и минавам покрай стадо овце. В този момент забелязвам откъм страната, от която дойдох, сцени на слънчеви лъчи минаващи през част от облаците и осветяващи полянки и върхове в далечината. Мисля си, че точно такова време може да създаде условията за тези магически изживявания - какво изпускат тези, които са решили да си стоят вкъщи! Когато слънчевите лъчи се показват в такъв контраст с всичко останало, може човек наистина да оцени тяхната прелест. Не е ли всяка трудна задача точно това мрачно и дъждовно време, чрез което можем да оценим топлината и светлината на слънчевите лъчи?

Слънцето постоянно грее, а облаците са, които го възпират да стопли земята. Помислих си при какви условия аз създавам облаци, които помрачават съзнанието ми и пречат да се освети дадена идея, която се опитвам да разбера.

Полюбувах се на група агънца и им пожелах мислено да успеят да преживеят Великден.

https://video.wixstatic.com/video/9790df_4a789eeec91c4cf79e574819c1419162/1080p/mp4/file.mp4

Пътеката ме преведе през двора на няколко къщи за гости и надолу през поредната долина, през която минава рекичка.

Цялото дъвро на пръв поглед излгеждаше, че е обвито със малки светещи светлинки, които всъщност се оказаха капки.

Гледката към къщите за гости след като прекосих долината. Гънките на склоновете тух са изключително нежни и сякаш те галят, когато ги погледнеш.

Кандидат за овчата версия на списание "Воуг"

---

Изкачвам се до втората ферма, минавам през двора й и следва километър мека кал, в която обувките ми потъват правейки мляскащ звук. Помислих си, че ако тати беше с мен, щеше да получи лека криза при тази ситуация - той въобще не е на "ти" с кални места.

Помислих си за важната роля на почвата при образуването на моето тяло и на цялата природа, на която имах привилегията да се любувам цял следобяд...и ме обвзе чувство на благодарност.

След 5 часа вечерта стигнах до Уиндърмиийр и кафетата бяха вече затворили. Реших да си хвана автобуса обратно за да успея да хвана представлението в джаз бара на Амбълсайд.

Няйлко снимки от Уиндърмийр на колоритна кръчма и галерия с любима тема :)

Оставям ви с още една магическа сцена, която се откри, докато прекосявах калната местност.